The cycle repeated. As explosions broke in the sky. All that I needed was the one thing I couldn't find.

by **♣Lissa♠** Съб Дек 26, 2015 10:37 pm

Lissabel Viper ♥ 21 ♦ live in the Magic world ♣ simple human ♠ Camren Bicondova

Капките танцуваха във въздуха падайки от небето и слагайки край на съществуването си при нежния допир на така жадуваната земя. Разстилаха се уморени от пътя си и постепенно започнаха да образуват локвички. Малки океани увеличаващи се с всяка една танцуваща вълничка, която се сливаше с предишните.
Паветата лъщяха под лунната светлина. Тишината обгръщаше в своята задушлива прегръдка целия град. Тъмнината се просмукваше във всяко едно ъгълче, което можеше да намери. Рядко разположените фенери едва осветяваха тъмните улички.
Плис.
Спокойствието на близката локва бе обезпокоено. Фигурата изпръскала всичко наоколо със скоростното си преминаване през локвата, принадлежеше на момиче. Дългата коса на раменете й подскачаше на всички посоки. Разпилените кичури заставаха на различно място всеки път щом направеше следващата крачка закривайки лицето й. Очите й опитваха да прогледнат в тъмното. Да видят на къде се запътваха, но поредният фенер премигна и изгасна оставяйки тъмнината да спечели битката и да превземе пространството около нея. Кожата на дългокоската бе настръхнала от студа, който забиваше безжалостно нокти в обитателите на града. Дишаше едва-едва. Сърцето й изпомпваше толкова много кръв, че цялото й тяло пулсираше. Ръката й притискаше силно коремната област. Краката й действаха инстинктивно. Знаеше къде ще може да спре и да се остави на почивка. Оставаше само една уличка до заветната цел.
В главата й светеше малка червена светлина, която крещеше Бягай!. Това и правеше. Минаваше по мокрия, хлъзгав път слушайки всичко, което казваше тялото й. Всяка клетка повтаряше едно и също. Копнееше за почивка. Копнееше да спре за минута и да си поеме голяма глътка въздух. Задушаваше се. Усещаше как кислорода не й достигаше. Крайниците й изтръпваха бавно забавяйки функциите си. Сърцето й беше на път да изскочи от гърдите й. Притисна ръка още по силно към корема си. Надяваше се, че болката, която изпитваше щеше да я съвземе, да повдигне адреналина в кръвта й и да я дари с последни сили, за да стигне до ъгъла на улицата. Вече виждаше целта си. Оставаше й просто да изтича последните метри. Вече си представяше блаженството, което щеше да изпита от почивката, която й предстоеше.
Зави зад ъгъла. От острия завой се подхлъзна и се строполи на земята. Болката разтърси всяка една кост на тялото й. Присви очи в болезнена гримаса. Сви се на кълбо готова да крещи. Трябваше да направи още няколко крачки. Последни няколко крачки. Пое си дълбоко въздух и стисна зъби понасяйки болката. Преглъщайки собствените си писъци.
Изминавайки разстоянието изпълнена с агония се подпря на входната врата на малката колибка. Вратата зад гърба й изскърца заплашително и поддаде под тежестта й. Момичето не успя да реагира и не след дълго усети сблъсъка на главата й с твърдия под. Не обърна внимание на болката и си пое дълбоко въздух. Сякаш до сега някой бе потопил главата й под вода, а сега имаше възможността да диша. Нямаше време да издиша въздуха, а веднага поемаше нова глътка кислород. Сърцето й прескачаше като лудо. Надигна леко глава и погледна надолу към ръката, която здраво притискаше коремната област Цялата беше покрита в кръв. Вдигна несигурно, трепереща. Раната бе сериозна. Нямаше да се размине без шевове.
Съжаляваше. Знаеше, че онзи има нож. Знаеше, че няма да се зарадва от срещата им. Напоследък все по-често се вживяваше в ролята на онзи непознат обирджия, който крадеше от богатите и даваше на бедните. Носеха се слухове за него и другарите му и тя толкова много искаше да прави всичко както него. Та неговата цел бе толкова чиста и почтена. Възхищаваше му се. Искаше да стане една от тях, но едва ли на някой му трябваше момиче. Въпреки това тя бе решила, че ще се докаже ако не пред него, то поне пред себе си. Все някой път той щеше да я види. Щеше да я забележи или поне да чуе за нея. Когато това станеше, може би щеше да я потърси. Толкова много се надяваше този ден да дойде скоро. За жалост не бе добра в криенето. Когато крадеше от някой, той най-често я виждаше. По-късно когато бе попаднала на същия онзи от който бе откраднала, той искаше своето отмъщение. Повечето пъти завършваше така както и сега. Рана и много болка, но нищо което да застрашава живота ѝ.
Така бе и днес. Знаеше, че отново щеше да свърши в кръв и въпреки това не реагира достатъчно бързо когато той извади острието. Радваше се, че събра сили и избяга. Изненада се от самата себе си. Нямаше представа, че може да бяга толкова бързо. Знаеше, че адреналина в кръвта ѝ ѝ бе помогнал да не чувства болката от прободната рана, но постепенно агонията започваше да се усеща. Прехапа силно устни опитвайки се да задържи болката в себе си. Знаеше, че е изгубила прекалено много кръв. Усещаше се замаяна въпреки, че вече бе легнала и всеки мускул по тялото й бе в екстаз от почивката им в момента.
Всичко се въртеше около нея. Чуваше пулса си. И изведнъж различи тропота на обувки по пода. Изви глава нагоре с надеждата да види майка си. Отклони поглед към тъмнината навън, но не забеляза никого. Опита се да помръдне по някакъв начин. Да влезе и да изрита вратата, така че да се затвори.
- О, боже! - чу възклицанието на майка си зад себе си. Започна да се суети около нея, но вътрешно се радваше. Видя недоволната усмивка на лицето ѝ. Немощна усмивка се изписа на лицето на момичето, а секунда по-късно всичко потъна в мрак. Изгуби съзнание.

by **red riding hood** Съб Дек 26, 2015 10:45 pm

Добре дошла Smile

The cycle repeated. As explosions broke in the sky. All that I needed was the one thing I couldn't find.

The cycle repeated. As explosions broke in the sky. All that I needed was the one thing I couldn't find.

Re: The cycle repeated. As explosions broke in the sky. All that I needed was the one thing I couldn't find.