#lost myself

-Никта!
-Аспен! Колко пъти да ти повтарям, Аспен! Не искам да се споменава истинското ми име.
-Така било значи.. слезе долу на земята и стана Аспен? Стига! Ти си богиня!
-Бях. Вече не искам да ме свързват с това. Просто човек.
-Просто човек казваш? А хората какво биха направили когато разберат, че си богиня на мрака? Че криеш толкова тъмнина в душата си?
-А ако не разберат? Знаеш, че съм доста добра в лъжите.
-С какво те привлякоха? Защо избра да си нормална, да живееш сред тях?
-Обичам разнообразията, синко.

Живота на божество не беше никак божествен. Колко банално изказване? Истинската причина поради която тя избра да бъде "просто човек"? Искаше разнообразие. Искаше живот. Чувстваше се жива долу. Семейството й бе многобройно. Сеещо смърт. Самата тя сееше смърт, когато обикаляше небето, спускайки мрака. Отказа се от това, отказа се да живее с семейството си. Искаше спокойствие. Споразумението, което успя да постигне с по-висшите бе задоволяващо. Когато слезе на Земята да промени името си, историята си, но да върши задълженията си.

-Аспен! Пак закъсняваш с снимките!
-Да, да идвам Ерик, ето.-подаде един фотоапарат на мъжът и се усмихна половинчато.
-Как го правиш? Всеки път когато искам да ти се сърдя се усмихваш и..
-Работи. Нали искаше снимките?
-И всеки път когато се опитвам да те свалям..
-Мога да ти бъда майка.
-Само с една година съм по-малък, госпожице Сноу.
-Даа.. с една година. Виж тази снимка!-посочи една от снимките на фотоапарата и повдигна вежди.
-Понякога се чудя защо всички снимки, които правиш са през нощта?
-Защото нощта е красива.


може ли името ми да бъде променено на -aspen.    <3

Добре дошла